Конфликтът между поколенията е първото предизвикателство, което посочих в статията Предизвикателствата пред съвременния баща. Сложил съм го на първо място, защото го считам за особено влияещо върху живота на младия татко.

 

Какво точно представлява този конфликт?

Между поколенията има конфликти откакто свят светува и това изглежда да е съвсем нормално за човечеството явление. Младите срещу възрастните, децата срещу родителите, синове срещу бащи, дъщери срещу майки, старото срещу новото.

Дълго се опитвах да намеря нещо положително в този изконен конфликт и оказва се, че все пак има – разбирайки в дълбочина проблема, бащата може да минимизира вредното му влияние върху себе си и семейството си. Примери намерих много и преди да достигна до конкретните си изводи, ще ги представя по-долу.

В статията си “Вечният конфликт между поколенията”, Светлана Чамова говори за проблема и извежда следните акценти: “днешното поколение за нищо не става …” е цитат на древногръцки философ; оплакванията на старото поколение от младото са си все същите от хилядолетия насам; увереността на старото поколение, че младото стабилно се е запътило към провал е много висока; в основата на конфликта е първичната човешка съпротива към всичко различно от удобството на познатото ни; приемането на новото означава да се променяш и ти, а това е трудно и изисква да се положат определени усилия; няма лесна възраст; всяко ново неизбежно става старо; светът няма да пропадне само защото “младите са го ударили на мързел.”

В публикацията “Как се поражда конфликтът между поколенията” психологът Елена Николова счита, че

“всяко поколение има своите преценки за морал, нравственост, естетика и религиозност. Базирайки се на своя опит, възрастните смятат своите ценности за „обективни“, а младите възприемат себе си като носители на новото. И двете групи считат своята позиция за правилната. Нормално е родителите да искат да предадат знанията си на своите деца, да искат да  ги предпазят от трудности в живота. За да постигнат това обаче, нерядко  налагат забрани и ограничения за типа поведение, начина на обличане, и дори приятелствата. Започват да  налагат своите възгледи. Именно това в повечето случаи, продуцира конфликти.”

Повечето хора нямат желание да проявяват емпатия и да се поставят на мястото на другия и поне да опитат да видят света през неговите очи, да общуват пълноценно и да учат нови неща. Всичко това е трудно и изисква да се положат усилия. Повечето хора не обичат да полагат усилия и няма дори да опитат.

Тук психологът Катя Пенева казва:

“Оставайки под буфера на родителите си, децата ни не могат да достигнат до своята психическа зрялост и не могат да развият своята индивидуалност”.

С този източник от Интернет приключвам с въведението в темата:

“Това се случва от поколение на поколение в продължение на хилядолетия, за което има материални доказателства. На глинен съд, създаден през XXX век пр. н. е. в древния Вавилон е открит надпис: „Младостта е покварена до основи. Младите хора са коварни и небрежни. Днешното младо поколение няма да може да съхрани нашата култура”. Още по-ранен пример. На гробницата на древноегипетски фараон, погребан през XXXV век пр. н. е., е написано: „Младите упорити, без подчинение и уважение към своите старейшини … Те носят смърт на света и ще станат последната му граница“. Независимо от това, напредъкът в живота ни е очевиден – през много векове човечеството се развива във възходящ ред. Вероятно всяко младо поколение е поне не по-лошо от по-старото – по някакъв начин е подобно на него, по някакъв начин е различно.”

От всичко прочетено и от собствен опит и наблюдения стигам до извода, че конфликтът между поколенията е необходим за социалното развитие и като цяло е неизбежен. Затова не е правилно да се търси начин да бъде заобикалян. Правилно е да бъде използван за лично развитие. Парадоксалното в цялата тази история, е че липсата на конфликт може да има отрицателни последици и за двете страни.

Различаваме три поколения: младото, средното и старото. Към младото принадлежат децата, младежите, към средното са младите родители и хората около 30-50 г. възраст, към старото поколение принадлежат родителите на хората от средното поколение. 

Средното поколение е като цяло в най-деликатната и интересна позиция, защото има конфликт и с младото и със старото поколения едновременно, като конфликтите много си приличат, само че в единия случай са мърморещите, а в другия потърпевшите. Забавно, нали?

Не всички представители на старото поколение обаче са мърморковци. Мой приятел, който по възраст може да се причисли към старото поколение наскоро ми каза, че най-добрата кола, която е карал през целия си живот е една червена лада. Тогава е бил на 20-30 г. кипял е от енергия и не му е пукало, че ладата няма климатик, въздушни възглавници и куп други глезотии, които всяка съвременна кола има. Човекът днес е милионер, кара S-класа, има активи и буквално всичко. Защо обаче червената лада продължава да му носи топли усещания?

Отговорът е много прост и той се състои в това, че субективното усещане за миналото, когато човекът е бил млад и силен, рязко контрастира с настоящето, в което вече не в топ-форма и се налага да внимава за всяко нещо, което слага в устата си. Не е за подценяване и фактът, че активната част от живота наближавайки към своя край, със сигурност поражда много мисли по миналото.

Хубавото при този човек е, че не злослови по младото и средното поколение, към което все още принадлежа и аз. Със сигурност има неща, които не му харесват, като например, че претенциите на младите му служители са по-големи, отколкото той си представя, че е редно да са. В крайна сметка обаче не съм го чувал да казва, че сме на път да затрием планетата.

Защо ви разказвам тази история ли? Защото е показателна за истинските причини да го има конфликта между поколенията – чисто субективната преценка за минало и настояще на различните поколения е коренно различна. И няма как да е другояче. Също така спомените и фактите са две коренно различни неща и вероятно в голяма степен се разминават. И т.к. спомените на старото поколение са си само техни (не сме били свидетел на въпросното време), единственият начин да се прецени достоверността им е чрез точни факти. Но дори и точните факти не могат да се мерят със субективното усещане, което мозъкът услужливо за своя собственик създава.

Затова, когато следващия път някой представител на старото поколение започне да се превъзнася колко хубаво е било преди 40 години и колко зле е сега, не бързайте да го нападнете и да го заклеймите. Човекът със сигурност така ги усеща нещата и е близо до 100-те процента вероятността, че нищо няма да промени мнението му. Вместо това може спокойно да му кажете, че добре разбирате мотивите му, но за вас нещата изглеждат по друг начин и т.к. не сте живял и никога няма да живеете във въпросното минало време, предпочитате да се концентрирате върху настоящето и бъдещето. Все пак, щом четете този блог, значи имате младо семейство, което разчита на вас. Няма никакъв смисъл да се рови във време, което е безвъзвратно отминало и няма да се върне – обикновено не се връща. Живеем във време на много възможности, много повече отколкото преди 40 години е имало.

Примерът с ладата ни дава и много силни козове, когато попаднем в лапите на конфликта между поколенията и сме на милиметри за пореден път да приключим с караница или размяна на остри реплики.

На първо място следва да се положат усилия да се разбере отсрещната страна. Какви са времевите предпоставки за разминаването на гледните точки. На второ място, ако се влиза в разговор или спор, е редно да се излагат факти, а не да се говори наизуст и без конкретика. На трето място е добре да се задават въпроси на отсрещната страна с цел да се събере допълнително информация за нейните мотиви.

В крайна сметка, ако ви гложди да си наложите позицията, съберете факти, които подкрепят вашата. Статистика, документи и конкретика.

Припомням, че преди 40 години представителят на старото поколение е бил млад, силен и енергичен – опитайте да се поставите на мястото му сега. Нас от средното поколение ни чака същото. И ние ще остареем и нас ще ни боли половината тяло по цял ден. Въпросът е дали ще се превърнем във вечно мърморещи и живеещи в миналото хора или ще си гледаме живота, такъв какъвто е.

От всичко казано едно е напълно сигурно – младите и този път няма да успеят да затрият света.

А за това какво можем и трябва да правим, за да отиграваме добре конфликта между младото и средното поколение, ще ви споделя в отделен пост, за да не прекалявам с обема тук.

Благодаря, че четохте до самия край!