В моята първа публикация в нашия семеен блог HappyCleverKids ще разгледам темата за предизвикателствата пред съвременния баща. Основно ще се фокусирам върху бащите на малки деца и по-малко върху предизвикателствата пред бащата като цяло, за което би могло да се напише цяла книга. За бащата се пише и говори значително по-малко, отколкото за майката. Майките повече контактуват и обменят информация помежду си. За тях са написани много книги със съвети и методики. При тези, които съм чел, ми прави впечатление, че информацията вътре се отнася и за двамата родителя, но книгата е написана главно за майката. Това е до някъде нормално, т.к. по време на майчинството, майката посвещава почти 100% от времето си за детето, а след това институциите поемат голяма част от работата – детска градина, училище и т.н.

Тази празнина следва да се запълни, защото бащите също имаме нужда от ключова информация по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. С тази серия публикации, посветени на предизвикателствата пред съвременния баща, ще опитам да бъда полезен на другите като мен, които често се чудят дали едно или друго е добро или не дотам добро за децата им. Преди да се роди Алек четях много книги за бизнес, за управление, за психология. Сега наблягам на книгите за възпитание, общуване, ценности. С радост установявам, че вторите са точно толкова полезни за мен и семейството ми, както и първите. Да започваме.

Съгласно данни от Националния статистически институт, средната възраст на българската майка за 2020 г. при раждане на първо дете е 27,5 години. Подобна статистика за това, кога мъжете стават бащи за първи път не намерих, но за целта на публикацията ще приема, че е около 30 г. 

При това допускане, като сложим толеранс от ± 5 г., то съвременният мъж става баща за първи път между 25-тата и 35-тата си година. Сега сме 2021 г. и като извадим 25 и съответно 35 години, получаваме, че младите татковци са родени между 1996 и 1986 г. – горе-долу. Аз лично съм роден през 1983 г., но това не променя основната ми идея, която ще изложа по-надолу.

Защо ви занимавам със статистически данни ли? Т.к. бащите на малки деца сме родени през 80-те и 90-те години на миналия век, голяма част от светогледа и възпитанието ни са повлияни от времето преди 1989 г. и годините на прехода. 

За мнозина от нас това означава, че е много вероятно да сме възпитани в порядки, които не са ни особено полезни в днешно време и съответно трудно можем да се опрем на опита на нашите собствени бащи. 

Тази моя хипотеза има за цел да предизвика теми за размисъл и да генерира мотивация за развитие. Това са фактите и не е особено важно дали ни харесват или не. Предизвикателствата пред младия татко са много и не е в негова полза да обвинява когото и да е за това, което е.

В този пост ще очертая предизвикателствата към съвременния баща, разбира се както ги виждам аз, отчитайки особеностите на времето, през което е получил началното си възпитание и се е формирала неговата личност.

На първо място трябва да се отчете фактът, че животът в момента е много по-различен от времето, когато ние сме били деца и нашите родители са ни възпитавали. Предизвикателствата, които самите те са имали, днес в голямата си степен не са актуални или не съществуват изобщо и не е коректно да се правят много сравнения. Това, че някой някога в миналото е правил нещо по определен начин, не означава, първо че непременно е бил прав и второ, че прилагайки директно в настоящето ще имате същия резултат.

Уточнявам че има неща, които са издържали изпитанията на времето и които и днес са валидни и актуални. Не всичко старо е безполезно. Лично аз си избирам и претеглям внимателно – затова природата ни е дала глава на раменете.

Изкушаващо е някой друг да е отговорен за собствените ни проблеми и неуспехи, но всъщност отговорността е изключително и само у нас самите. Затова фокусът ми ще бъде върху това, което всеки от нас може да направи, а не върху това, какво някой друг в миналото е можело, трябвало, искал да направи, респ. не е направил.