Кукли оживяват, приказки разказват
Детето било то малко или голямо винаги обича да се потапя във вълшебствата и магиите. Детето в Кукления театър чака с нетърпение бавното притъмняване на светлината в залата, многото прожектори, актьорите зад куклите и най-вече куклите да оживеят – Вълшебство!
А какво по-добро забавление за деца през студените месеци и не само. С ежеседмични или месечни посещения научаваме децата на елементарни, но ценни правила, които се спазват в театралните салони: да не стават и да се разхождат по време на представление, да пазят тишина и да не викат. Да си съблекат и оставят на гардероб връхните дрехи, преди да влязат в залата. Да не се хранят по време на спектакъла, защото в театъра не се яде, а само в кинозалите. Да не говорят по телефона, защото това смущава и актьорите и зрителите. Дори да не можете да си представите как детето ви ще стои половин, един час мирно – повярвайте, това се случва. С постоянство и обяснения, както при много други неща.
Теменуга Хараланова – директорът на Държавен куклен театър-Русе, мястото където всеки ден оставя сърцето си разговаря с HappyCleverKids в Международния ден на кукления театър
21 март
Николета: На каква възраст е препоръчително децата да гледат първото си представление в кукления театър?
Теменуга Хараланова: Кукленият театър е изкуство, носещо вълшебство и очарование в себе си, а децата са неговата най-мила и любопитна публика. Много важно е, още от най-ранна детска възраст да насочваме вниманието им към красивото, към позитивното и към знанията, като основна грижа за тяхното израстване като личности. Всеки родител определя сам за своето дете. Реално зависи много от темперамента на детето и времето, което може да се задържи на едно място. Важно за първото посещение е да е осъзнато, за да събуди траен интерес в детето към театъра.
Николета: Как куклите възпитават децата?
Теменуга Хараланова: Театърът е изкуство, съчетаващо в себе си музика, танци, поезия. За децата играта на куклите е и развлечение, но и един от начините, по които у тях се формират и утвърждават представите за добро и зло, за красиво и грозно – това, което наричаме морал, естетика, мироглед. Кукленият театър е призван да забавлява поучително и да поучава забавно.
Николета: Какво носи кукления театър на децата върху тяхното детско ранно развитие?
Теменуга Хараланова: Децата са като попивателна хартия за новото. Ако знанията им бъдат поднесени по подходящ начин, подрастващите с радост ще се учат и възпитават. На кукления театър се пада задачата, не само да посее зрънцето на доброто, но и да обгрижва с любов, мъдрост и търпение бъдещата личност. Това е привилегия, но и огромна отговорност.
Николета: Децата искат ли след представлението да се превъплъщават в любимия им герои?
Теменуга Хараланова: Много от нашите зрители излизат от театралния салон, пеейки песничките от представленията. Особено за по-малките деца, които още не могат да четат, това е един чудесен начин да се срещнат отблизо с любимите герои от приказките.
Николета: Какви ще бъдат първите нови представления на Държавен куклен театър – Русе за 2022 година?
Теменуга Хараланова: Вчера беше премиерата на спектакъла „Кучето, което …” по Джани Родари. Постановката е режисьорски дебют на Деница Дончева, позната на русенската публика от ролите си на сцената на кукления театър.
През месец април готвим и следващата ни премиера на куклен спектакъл за възрастни – „Том Сойер”, с режисьор Валентин Владимиров.
Николета: Завършвам с личен въпрос към теб. Кога се появи твоята любов към куклите?
Теменуга Хараланова: Кукленият театър е любов, която се настани в мен от на-ранна детска възраст. Бях във втори клас, когато се записах в детската куклено-театрална школа, с художествен ръководител прекрасната актриса София Иванова, в родния ми град Търговище. Тя, или както я наричахме, кака Софи, сякаш предначерта моя път. Дали заради нея, или заради мама, която е една от основателките на първия самодеен куклен театър в Търговище, още от втори клас знаех, какво ще правя: когато порасна, ще играя в кукления театър.
Вече 33 години съм в Държавен куклен театър – Русе, 12 от които имам честта и огромната привилегия да бъда негов директор. Ще продължим да разказваме нашата приказка с моите прекрасни колеги през годините. И тя ще бъде приказка без край… А, ако някой някога, някъде, някак си, по някакъв си начин ви каже, че приказките са празни измислици – не му вярвайте! Всичко в тях е чиста истина от началото до края… и… толкова!
